Стефан Вълдобрев: Артистите формират блянове, които се опростяват от използвачи
Любимецът на публиката ще представи концерт в Пловдив заедно с „Обичайните заподозрени“
08:41, 22.08.20171358 пъти

от Паулина Гегова

Всички познаваме Стефан Вълдобрев. Всички сме израснали с музиката му, с участията му в различни представления. Чували сме авторските му композиции в Драматичен театър Пловдив, а с откриването на „Сцена на кръстопът“ ще можем да го наблюдаваме и като герой в пиесата „Момчето от последният чин“.

На 31 август Стефан Вълдобрев, заедно с колегите си от „Обичайните заподозрени“ ще изнесат финален концерт на Летния театър, част от лятното им турне. Седмица преди това Стефан Вълдобрев си поговори с нас. За това какво да очакваме. За творчеството в България и надеждите му за бъдещето.

- Г-н Вълдобрев, Вие сте на българската музикална сцена повече от две десетилетия. Към какво се стремите с Вашето творчество?

- Стремежът ми е да разказвам красиви и светли истории, които те вълнуват, които те разчувстват и те правят по-добър. Смислени истории, дълбоки - като ги слушаш, да те накарат да се усмихваш, а като свършат, да те накарат да мечтаеш. 

- Звездата Ви на певец изгря в началото на 90-те, заедно с тази на Камен Донев и Мая Бежанска. Какво беше да работите с тях?

- Забавлявахме се много. Бяхме деца. Събирахме се вкъщи (аз и приятелката ми живеехме под наем в една скосена мансардичка - 2 на 5 метра), Мая и Камен идваха, обсъждахме песните, мислихме текстовете, после аз влизах в студио за няколко месеца и записвах с музикантите, накрая виках Камен и Мая да запишем вокалите, после смесвах албума и когато всичко беше готово, отново се събирахме у нас Камен да поставя танци и стъпки... Как се е случвало всичко върху площ от 10 кв.м. до ден днешен не мога да си обясня. Беше кратък тригодишен период от време и ние бяхме с ясното съзнание, че това е един по-скоро театрален проект, създаден за момента, след масовия  успех на “Обичам те, мила”. Представях си моя път в музиката доста по-различен и впоследствие поех по него, но периодът с Камен и Мая си спомням като много светъл, градивен и отдаден на българския фолклор, който ние и тримата много обичаме.

- Липсват ли ви тези времена на културен възход?

- По-скоро ми липсва усещането за свободен дух, за творчество, за оптимизъм, наивност и невинност. Чувството, че нещо хубаво предстои да се случи - това бяха за мен 90-те. След 2001 г. всичко беше пометено от цунамито на корпорациите и визията им за налагане на един консуматорски свят.

- Тогава артистите налагаха идеята за промяна. Тази промяна превърна ли се в реалност, или остана само един недовършен блян?

- Компрометира се. Ако артисти бяха осъществили промяната, щяха да я доведат до нещо красиво. Но артистите обикновено само формират блянове и вдъхновяват, след тях идват използвачите, които опростяват и опростачват бляновете. Правилните идеи винаги се осъществяват от неправилните хора, така е било хиляди години в човешката история.

- Успяхте ли да съхраните творчеството си след прехода?

- Единственото, върху което се фокусирам, е през деня  да изпитвам наслада от работата си, а вечер като си легна, да имам усещането, че днес съм научил повече неща и съм станал по-добър от вчера. Може би това е някакъв опит за съхраняване.

- Успяхте ли вие да се съхраните като личност?

- Най-лесният начин за това, според мен, е човек да се опитва винаги да пази детинското си любопитство към света. Старая се да го правя.

Когато бях студент в Академията, много съм се изумявал, как в пиесите на Чехов, в първо действие на сцената присъстват едни герои, после следва антрактът, минали са десет-петнайсет години и във второ действие на сцената излизат същите герои, но вече тотално различни като хора.

Казвал съм си - е, такова нещо е невъзможно, това е художествена измислица! После като минах четиридесетте и наблюдавах доста мои приятели и познати, видях, че е възможно и в живота става точно така. Със сигурност съм се променил и аз, моля се поне да е промяна в правилна посока. Ако съхраняването на личността включва и количеството коса и стегнатия корем - не, не успях да ги съхраня.

- Завършили сте НАТФИЗ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. По-късно заедно с колегите си от класа сте обявени за новата вълна на съвременния български театър. Какво е актьорското майсторство за Вас?

- Миналата година, за 27 март в личната си страница написах един пост, който звучеше долу-горе така: "Само си помислете каква сладка лудост - едни хора се качват на някаква платформа, отсреща ги гледат други хора, между тях има споразумение - първите хора ще се правят на различни хора, а вторите хора ще им вярват. Някой може ли да го обясни логично? Всички изкуства имат поне зрънце практичен елемент, театърът е великата мистерия на вековете...".

Мисля, че ние, актьорите, имаме най-прекрасната професия на света. Убеден съм в това. Можеш за една вечер да бъдеш всеки, да споделиш всичко. Аз и моите колеги сме учили този занаят при възможно най-добрите учители и това е голяма привилегия и голяма отговорност.

- Вие сте и композитор на музиката на много пиеси. Някои от тях са дело на Драматичен театър Пловдив. Какво Ви вдъхновява в тази работа?

- Вдъхновява ме текста, интерпретацията на режисьора (в случая с “Великденско вино” - Никола Стоянов) и играта на актьорите (в случая с “Великденско вино” - Христо Пъдев). С Пловдивския театър напоследък имам толкова силна и емоционална връзка, че ще ми е трудно да я побера в рамките на един отговор в едно интервю. Хората, които работят там, атмосферата, колегите, отношението към задачите, позитивната енергия, която присъства навсякъде, усмивките. Всеки е там заради изкуството и любовта си към професията.

За мен Драмата в Пловдив е най-доброто място за правене на театър в момента и съм радостен, че играя в една от новите камерни премиери "Момчето от последният чин", с която ще открием на 11 септември “Сцена на кръстопът”.

- Какво е мнението Ви за българската музика през последните десет години?

- Не знам дали съм точният човек и едва ли имам право на оценки - наблюдението ми е за изобилие от вокални дарования, от много талантливи деца, канализирани обаче в матрицата на продуцентски схеми и корпоративни интереси. И децата като че ли са окей с това положение. Искам да им кажа да наберат смелост и да не се примиряват. Музиката е много по-голяма от схеми и формати.

- Имали сте участия и в чужбина. Как Ви приемат българите, емигрирали от родината?

- Вече няма никаква разлика, светът стана толкова малък. Еднакво се възприема един текст или една песен от всяка публика навсякъде по света. Такова ми е впечатлението.

- Как може един изпълнител да се опази от суетата?

- С добро чувство за хумор, с голяма доза самоирония и с ясното съзнание, че успехът вчера си е бил за вчера, днес ти предстои много работа за утрешния ден.

- Разкажете ни как се сформира групата „Обичайните заподозрени”?

-Беше през далечната 1994, записвах първия си албум. Тогава се запознах с Ванката Лечев на церемонията за наградите "Аскеер", където и двамата имахме номинации за музика. Поканих го да запише китарите и той се съгласи. Това за мен беше някакъв сбъднат сън. После се присъедини Стунджи и после Еко. Това беше съставът, с който записвах до 1998 г.. След това за първото голямо турне трябваше втори китарист и Ванката покани Миро. Следващите албуми бяха и с него. След това аз направих една дълга музикална пауза, отдадох се на кино и театър.

Към края на 2011 г. почувствах, че е време да се съберем отново, а аз винаги съм следвал интуицията си. През март 2012-а направихме три запомнящи се концерта и видях, че в това събиране има огромен смисъл, видях го по реакциите на хората. Тогава сложихме и името – “Обичайните заподозрени”.

Направих го, защото ситуацията вече беше съвършено различна - те не бяха вече просто гост-музиканти в проекта на един колега актьор, а мислихме и действахме като група, репетирахме и създавахме нещата по този начин. Това са не само музиканти от световна величина, това са артисти в пълния смисъл на думата и най-вече големи хора. Извървяхме много дълъг път, всяка минута, прекарана заедно с тях е празник и аз съм благодарен, че това ни се случва.

- На 31 август ще направите концерт с групата на Летния театър в Пловдив. Какво да очакват почитателите Ви?

- Два часа рокендрол и забавление. Така беше на всеки един от десетте ни концерта досега. Иска ми се да докараме тук морското настроение, което ни съпътстваше навсякъде и да го задържим колкото се може по-дълго. Повечето ни концерти бяха буквално върху пясъка, където барът е до морето и морето е до бара. Това усещане е велико и искам да го пренесем на сцената на Летния театър - там има подходящата атмосфера.

Има и нещо друго - избрах нарочно Пловдив за заключителния ни концерт. Почнахме в Маймунарника в София с летящ старт - прекрасна публика от 3000 човека. И ми се иска да приключим турнето по същия запомнящ се начин. Знам, че Пловдив е градът, в който това може да се случи. Нямам търпение.

Коментари от FACEBOOK