Ужасите на Сър Алфред Хичкок
„Няма нищо по-страшно от затворената врата”
07:58, 13.08.2017925 пъти

от Паулина Гегова

Киното, също като всяко друго изкуство, е необятен свят, толкова необятен, че никога няма да му се види краят, защото винаги има елементи от живота, които са достойни за описване във филмовите сценарии.

И както е в реалния свят, киното е изпълнено не само със смях или плач, а и със страховит ужас. Ужас от смъртта, ужас от провала, ужас от всички онези тъмни мисли, които се прокрадват нощем в ума.

Алфред Хичкок е улавял трепетите на човешките кошмари, толкова умело, че е създал от тях най-големите шедьоври. Показвайки гротесковата страна на човечеството, той изобличава и собствените си страхове, които се оказват най-доброто вдъхновение.

Хичкок е роден в Англия, но кариерата му се разпрострява и извън Стария континент. Със същия успех се налага както на британската, така и на американската сцена като един от основоположниците на психологическия трилър. След успешна кариера в нямото кино и ранното озвучено кино в родината си, той се премества в Холивуд и през 1956 година става американски гражданин, оставайки британски поданик. През 1979 г. получава признание за цялото си творчество, а в началото на 1980 г. кралица Елизабет II го посвещава в рицарство.

Хичкок печели прозвището си „краля на ужаса” заради тематичната и много специфична за творчеството му режисьорска стилистика. В неговите филми камерата играе главно действащо лице. Тя имитира нечии поглед, което оставя в зрителя чувството, че той вижда през нейните „очи”. Това го прави съпричастен и свидетел от фронтовата линия върху съдбата на героите. Той вярва, че най-добрата визия за героиня на трилъри е ледената блондинка – красива, но непроницаема. Филмите му обхващат много тематики от психоанализата и не са лишени от силен сексуален подтекст.  Първоначалният му идол и човек за подражание е Едгар Алан По, чиято съдба е също толкова ужасна, колкото книгите му. Нищо чудно, че именно кралят на литературния ужас, вдъхновява краля на кино ужаса.

Алфред Хичкок притежава една изключително полезна и интелектуална способност, а именно да изгради целия филм в главата си, още преди да е започнал снимки. Самият той споделя, че за него работата приключва след оформяне на режисьорската книга. Снимачният период и монтажа са „необходимата досада“. През кариерата си заснема над петдесет филма, които и до днес са еталон за качествен ужас.

Мислите и визията му за света по никакъв начин не се разграничават от това, което създава на големия екран. Потайността и мистерията са главното, което го води напред, а то остава дори след смъртта му.

„Всичко е късмет. Моят голям късмет беше, че съм се родил страхлив и чувствителен към страха. Защото един супергерой не е в състояние да направи добър филм на ужасите. Аз съм пълен със страхове и се освобождавам от тях по единствения възможен начин – като снимам филми за тях.”

„Жената трябва да бъде като добър филм на ужасите – колкото повече неща оставя на въображението, толкова по-добре.”

„Щастлив брак е този, в който мъжът разбира всяка дума на жената, която тя не е казала.”

„Сега, като че ли стана много модерно да се затварят капсули с послания към бъдещите поколения, които да им дадат някаква представа за нас. Аз съм подготвил моя собствена капсула – сложил съм в нея няколко доста големи парчета динамит, барут и нитроглицерин. Трябва да я отворят през 3000 година и тя ще покаже кои сме ние в действителност.”

„Няма нищо по-страшно от затворената врата.”

„Любовта е като партия бридж, в която всички блъфират – мъжете, за да спечелят, а жените, за да не загубят.”

„Във всяко общество има две групи, чието поведение не се приема и се осъжда от болшинството – това са тийнейджърите и призраците.”

„Аз мога да екранизирам и „Пепеляшка”, само че зрителите веднага ще видят труп в каляската.”

„Усещам, че светлината угасва. Най-накрая ще мога наистина да си почина и да се наспя.’’

(предсмъртните думи на Алфред Хичкок).

„Някои режисьори снимат „парчета живот”, аз предпочитам да снимам „парчета торта”. Не се опитвам да пренеса на екрана това, което наричат „късове от живота”, защото хората могат да си вземат колкото искат парчета живот от улицата пред киносалона. Киното в края на краищата е животът без скучните части.”

Коментари от FACEBOOK