Анастас Константинов се засели в небесната си къща
Галерията на големия пловдивски художник в Стария град се превръща в музей на неговото творчество
13:53, 11.08.20174948 пъти

от Руслан Йорданов

От емблематичната галерия „Анастас” в Стария Пловдив струи печал. Красивото място е опустяло, след като на 1 юни ни напусна големият пловдивски художник Анастас Константинов. В галерията, която за мнозина бе храм, неговото отсъствие се усеща болезнено.

„Майка му казваше: „Не го мисли Анастас – той си има къща на небето”, отбелязва неговата муза и дългогодишна спътница в живота Емилия Константинова.  След непрежалимата загуба тя е решена да превърне галерията в музей на художника. По думите й галерията е богатство за Пловдив и трябва да бъде живо място. Тук ще се провеждат и по-специални събития. Работното време е от 10 до 18 часа, като е желателно да се правят предварителни заявки за посещения на сайта или по телефона.

Доскоро мистериозната сграда се посещаваше единствено от многобройните приятели на художника и отбрани колекционери от цял свят. Бялата къща е виждала както изтънчени ценители на изобразителното изкуство, така и високопоставени особи.

„Преди влизането на България в ЕС у нас дойде гръцкият премиер Костас Симитис с голяма делегация. На тръгване каза: „Г-н Константинов, Вие променихте цялото ми отношение към България. Ще гласувам с две ръце за членството на вашата страна в ЕС”, спомня си Емилия. Съкровищата на  галерия „Анастас” с възхита е разглеждал и предишният председател на Европейската комисия Жозе Маноел Барозу. През дома на художника са минали и немалко други политици и държавници при визитите си под тепетата.

Константинов бе един от най-ярките и самобитни творци в града на художниците, както често наричат Пловдив. „Анастас смяташе, че българският художник е носител на тракийския ген. Наследил е тяхното отношение към живота и изкуството. Колкото и да се правим на модерни и технологиите да са навлезли в живота ни, ние интуитивно носим в себе си тракийския дух”, категорична е Емилия.

 

 

 

 

Анастас Константинов е роден на 29 март 1956 година. Завършва Художествената гимназия в Казанлък и специалност “Живопис” във Великотърновския университет. Още като студент, негови картини започват да се продават в чужбина, а първите му две самостоятелни изложби предизвикват истинска сензация в годините на т.нар. „социалистически реализъм“.

През 1986 година в Пловдив той прави първата за България, концептуална изложба, която предизвиква огромен скандал и е затворена от властите. Експозицията „Двери на светлината“ е принудително закрита от комунистическия режим и обявена за религиозна пропаганда и идеологическа диверсия.

Непосредствено след падането на Берлинската стена, изкуството на Анастас печели почитатели в Женева, Брюксел, Париж, Торонто, Хановер, Хамбург. Годините оттогава насам са период на истински разцвет на неговия талант и продуктивност. Анастас Константинов има над 35 години професионално творческо присъствие на световната артсцена, с повече от 50 самостоятелни и  120 общи изложби.

Рисуваше картини и в Гърция, Полша, Италия, Германия, Малта и Съединените щати. Негови творби са притежание на Национална художествена галерия – София, Софийска градска художествена галерия, почти всички градски художествени галерии в България, на акционери на Музея на модерно изкуство – Ню Йорк, както и в значими колекции в Европа, САЩ, Арабските емирства, Япония и Русия. През последните години пробива в Америка.

Галерия „Анастас” е създадена с приходите от неговите рисунки. Строежът започва през 1994 г. и първата част е завършена през 1999 г. Последните две зали пък са изградени преди три години.

„Галерията е един много мащабен проект, който той реализира изцяло. Цялото място е произведение на изкуството на съвременен автор, популярен не само у нас, но и в чужбина”, смята Емилия.

Наситеното с негови картини и мозайки по стените и подовете място носи особена харизма. Като доказателство на долния етаж на галерията ни посрещат две гущерчета, сякаш оживели от неговите неговите. Гущерчетата пролазват зад древната мраморна надгробна плоча, намерена в основите на дома, която навярно някога е била донесена от античния храм на Аполон в подножието на Бунарджика.

През последните години името на пловдивския маестро нашумява в САЩ – открита е галерия с негови творби в Питсбърг. За да се представи по-добре пред задокеанската публика, той взима ускорени уроци по английски език.

„Анастас беше невероятен човек с уникално чувство за хумор и много различен от всички останали. Измисляше свои собствени умотворения като например: „Не можеш да шашардисаш шашардисан човек”, казва неговата учителка по английски Снежана Павлова. За периода му в САЩ неговият мениджър разказва за силното впечатление, което българският художник е направил на американците.

„Той не знаеше добре езика, но като влезе и се усмихне - стаята се изпълва със светлина. Хората го канеха непрекъснато в домовете си. Разпознаваха го като много положителен човек с излъчване и сила на духа”, допълва Емилия.

По време на престоя си в Питсбърг не Константинов преживял културен шок с новата среда, а местните преживели културен шок от пловдивския майстор. „Той ги научи да пушат в къщите си, да се събират и да се веселят, да си правят густото досущ като пловдивчани”, отбелязва тя.

По думите на неговата съпруга човекът на изкуството притежава свръхспособности – той умее да разчупва границите. Константинов за кратко живее в различни градове в Европа и Америка, които намират отражение в творчеството му. За люксембургския му период например е характерно, че всяка картина е в различни нюанси - розово, червено, зелено и жълто. В щатите той започва да рисува нов вид хора – като човечета, поставени в контражур. 

„Най-комфортно се чувстваше в Пловдив  - тук е коренът, от който извличаше сила и вдъхновение”, обяснява Емилия. Масата под лозницата с великолепната гледка към Джумаята и Сахат тепе е събирала непрекъснато бохемски компании. Много хора възприемали галерията като храм и носели дарове все едно влизат в църква. От подаръците често Анастас успявал да измайстори различни инсталации и други творби.

„Интересното, че колкото експанзивен беше като човек, толкова нежен беше в рисунките”, допълва Емилия. – Анастас беше не само голям творец, но и добър комуникатор, и презентатор, и душата на компанията, и дори търговец,  и строител. Невероятен гений, Господ много му  беше дал”, въздъхва тя.

Рисунките му са обсипани с редица загадъчни религиозни теми и символи – той черпи с пълни шепи от наследството на тракийските мистерии, християнството, прабългарските шамани, които неизменно вплита в своя самобитен авторски стил. 

Тя допълва, че никой от посетителите не остава незасегнат от мистериозната енергия, която кипи тук. Ефектът е като преминаване в друго измерение. Докато разглеждат картините, хората стигат до емоционални крайности – някои започват истерично да плачат, други не могат да понесат излъчването на платната и излизат навън, трети се смеят, четвърти остават силно замислени.

„Често пъти докато рисува, художникът не знае какво точно изобразява - интуитивно подрежда нещата, и после си обяснява резултатите. След това разбира, че има странни попадения, за които дори не е подготвен”, обяснява Емилия Константинова.

 

 

 

 

 

 

Comments from FACEBOOK