В памет на големия актьор Никола Анастасов
Артистът е играл в първия роден цветен телевизионен сериал
07:23, 08.08.20171211 пъти

от Паулина Гегова

Измина точно една година от трагичната кончина на един от най-големите български актьори Никола Анастасов. Както приживе, така и след смъртта си, софианецът остава една от важните емблеми на родния театър и кино. Лицето му бе любимо на поколения българи, а благият характер и чистото чувство за хумор, които притежаваше, го отличаваха от много други колеги. Защото Никола Анастасов до последно не се огорчи от живота, до последно се бореше и вярваше в нещо по-възвишено от самия себе си.

Анастасов е роден в столицата през 1932 година, в семейство на преселници от Македония. Още в ранни години е бил наясно, че иска да се занимава с изкуство и така през 1955 година завършва актьорско майсторство в тогавашния ВИТИЗ, в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. Веднага след края на студентските си години е приет в първия от творческия му път, театър – Драматичен театър Враца, където дебютира с ролята на Валер в „Скъперникът” на Молиер. Следват театърът във Варна, както и столичните Сатиричен театър, „Трудов фронт” и Малък градски театър зад канала. 

Ролите на Никола Анастасов му носят достойни и заслужени награди и отличия. През 1971 г. получава званието „Заслужил артист”, през 1980-та „Народен артист”. През 1982 г. е награден с орден „Народна Република България” II-ра степен, а през 2015-та получава „Икар” за изключителен творчески принос към българския театър. 

Едни от най-отличителните му филми са „Тримата от запаса”, „Пагоните на дявола”, „На всеки километър”, „Неочаквана ваканция”, екранизацията на „Криворазбраната цивилизация”, първият български цветен телевизионен сериал „Нако, Дако и Цако” и други. 

Освен актьор Никола Анастасов е и автор на две книги. На собствената си автобиография, озаглавена „Я, колко мъка”, както и на хумористичната книга „Смехът на шопа”. 

„Усмивката на театъра”, както го наричаха много от колегите и почитателите му, си замина на 84 годишна възраст и до последно бе на сцената. Сам заявяваше не веднъж, че няма да слезе от нея докато съдбата не реши и изпълни обещанието си.

Ето и няколко негови фрази и мисли, които показваха светлината в душата и сърцето му.

„Тежко е на този, който не умее да се смее.”

„Живеем, за да се радваме един на друг.”

„Човек трябва да го помнят с усмивка, с весело настроение, никому не е нужен да знае скърбите му и драмите му и да става съпричастен.”

„Желаните очаквания са по-сладки от получените подаръци.”

„Живеем в трагикомедия. Това е точното определение. Има много недъзи в нашето общество, но ако ги погледнеш откъм комедийната страна, по-лесно ще живееш. Смехът ти дава вяра, превъзходство, защото трябва да има превъзходство над недъзите.“

„Ще играя, докато не полетя към небето с крилете на Икар.”

Коментари от FACEBOOK